Русия "тихо" превзема Източното Средиземноморие. След Сирия и Египет, армията на Москва скоро може да бъде и в Либия. Така Турция може да се окаже обкръжена от Русия

Русия може би планира военна намеса в Либия. На 13 март се появиха информации, че руски специални части и дронове са били разположени в египетския крайбрежен град Сиди Барани, намиращ се само на 100 км от източната либийска територия, контролирана от подкрепяния от Русия либийски командир ген. Халифа Хафтар. Ако Русия действа в посока промяна баланса на силите в Либия, както направи и в Сирия, стратегическата позиция на Турция в Източното Средиземноморие може да бъде сериозно подкопана.

Като минимум разполагането на руски сили означава помощ за стабилизиране на режима на египетския президент Абдел Фатах Сиси, като помага на Египет да попречи на проникването през границата на кървавия хаос в западния му съсед. В миналото Съветският съюз се радваше на силен военен съюз с Кайро от 1956 до 1972 г. През октомври 2016 г. Русия и Египет проведоха първото си съвместно военно учение след края на съветската епоха.

Помагайки на Египет в охраната на западната му граница, Москва възражда наново старите си военни връзки с Кайро. Според египетски източници Русия също така е изпратила миналия месец шест бойни части в египетската база още по на изток в Марса Матрух. Сегашното дислоциране на военнослужещи има отличителните белези на мисия в подкрепа за ген. Хафтар, чиито сили на 3 март се изправиха срещу атака, насочена към контролираните от тях петролните пристанища Рас Лануф и Ес Сидер.
Атаките бяха извършени от Бригадата за отбрана на Бенгази, група ислямистки и джихадистки милиции, които контролират крайбрежен анклав в рамките на териториите на Хафтар в Източна Либия. 73-годишният Хафтар, който запазва лоялност към парламента в Тобрук, е централно действащо лице в либийската гражданска война. Бившият съюзник на сваления либийски лидер Муамар Кадафи, Хафтар е получил военната си подготовка в Съветския съюз и поддържа тесни връзки с Русия. Силите му контролират повечето от петролните съоръжения в бившата Джамахирия, особено след като те завзеха пристанищата по "Петролния полумесец" в Либия през септември.

От тогава дневното производство на "черно злато" се увеличи повече от два пъти - от 300 000 барела до над 700 000 барела на ден през януари. На 21 февруари руският петролен гигант "Роснефт" подписа споразумение за покупка на суров петрол и инвестиции с либийската Национална петролна корпорация, проправяйки пътя за по-голяма руска роля в либийската петролна индустрия.

Правителството на руския президент Владимир Путин напоследък увеличи подкрепата си за Хафтар. В края на декември 2016 г. руският заместник-външен министър Генадий Гатилов смъмри специалния представител на ООН за Либия, германския дипломат Мартин Коблер, за неговата пристрастност към съперниците на Хафтар, особено за подкрепяната от ООН администрацията на премиера Файез ал Сарадж в Триполи.

Гатилов похвали Хафтар, че "прави много за борбата с терористите от „Ислямска държава“ (ИД) и помага на правителството за възстановяване на контрола в производството на петрол." През януари 2017 г. Хафтар беше поканен на борда на самолетоносача на Русия в Средиземно море, за да проведе видео конференция с руския министър на отбраната Сергей Шойгу.

Анкара се бори да възстанови позициите си в Либия, тъй като подкрепи злополучния опит на "Братя мюсюлмани" да създадат свое собствено правителство, базирано в Триполи, вместо да подкрепят новия либийски парламент, Съвета на депутатите, който заседава в Тобрук. По време на мандата на Ахмет Давутоглу като премиер на Турция отношенията между Анкара и намиращия се в Тобрук парламент се влошиха до точката, в която всички турски фирми бяха изгонени от Либия.

През май 2016 г. при визитата си в Либия турският външен министър Мевлют Чавушоглу успя да осигури споразумение с администрацията на Ал Сарадж Турция да завърши 304 изоставени проекта на стойност 18,5 млрд. долара. Сега членовете на намиращия се в Тобрук Съвет на депутатите обвиниха Турция в спонсориране на атаките на Бригадата за отбрана на Бенгази срещу петролните терминали.

По време на нападенията самият Ал Сарадж беше в Москва за разговори на високо равнище - знак колко голямо е значението на Русия на либийската шахматна дъска. След Сирия и Египет, армията на Москва скоро може да бъде и в Либия, създавайки руски пръстен около южната половина на Източното Средиземноморие.

При само 195 морски мили между Турция и Крит, Турция може да се окаже обкръжена от Русия.

БГНЕС

------

Автор на коментара във в. "Хюриет дейли нюз" е д-р Михаел Танчум от центъра за изучаване на енергийни политики в университета "Билкент" в Анкара

 

 

 

 

 

ВИДЕО

 

 

ФОТО