През март-април 2014 г. в упойващата еуфорична атмосфера на Руската пролет кремълската групировка обяви на вечно ненавистния и винаги привлекателен Запад Четвърта световна хибридна война. Тя бе замислена като реванш за поражението на Съветския съюз в Третата (студена) световна война. Така както Втората световна бе за Германия опит за реванш за поражението в Първата.

Вождовете на "Руския свят" определиха целите на войната като преодоляване на най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век, завръщане в родното пристанище на изконните руски земи, нова Ялта за разделяне на света, при което путинска Русия ще претендира минимум за цялата територия на бившия СССР. Горещ материал за воденето на тази война по замисъла на Кремъл станаха руските и рускоезични граждани, живеещи в съседните на Русия страни – доведени до отчаяние редови миньори и трактористи, вдъхновени от идеите за "Руския свят".

Братска помощ в началото трябваше да им оказват "вежливите зелени човечета", а след това и редовните руски войски. Плахите опити на Запада да окаже съпротива поне на териториите на страните членки на НАТО превантивно бяха парирани от заплахата за използване на ядрено оръжие. Като първи етап бе поставена задачата за братско разчленяване и пълно подчинение на Украйна – проектът "Новорусия".

Четвъртата световна война продължава вече почти три години. На полето на реалните бойни действия, където загиват хора, в генералните щабове, където тяхната гибел се планира, в умовете на милиони хора, които решават за какво са готови или не да умрат. Тя ще продължи още известно време, но изходът й е предрешен: путинска Русия претърпя две стратегически поражения. Най-болезненото – в Украйна. По-лошо от военното – метафизическо поражение. Идеологията на "Руския свят" бе отхвърлена от руското население на Украйна, което в мнозинството си остана вярно на украинската държава и нейния европейски избор. Второ – провали се ядреният шантаж на Кремъл по отношение на Прибалтика. След много сериозна и трудна дискусия на Запад, юлската среща на върха на НАТО във Варшава не само на думи, но и на дела (чрез разместване на военни контингенти) отговори на Путин – Алиансът ще защитава Балтийските държави, както и всяка друга територия на страна членка на НАТО.

Ако се върнем към съвсем плодотворната аналогия на Четвъртата и Втората световна война (измислена между другото не от мен, а от кремълската пропаганда), то по скалата на Втората световна сега сме някъде през пролетта на 1943 година. След Сталинград и Ел Аламейн всички в Берлин са наясно, че войната е загубена, целите й са недостижими и трябва да се откажат от тях, и да се търси повече или по-малко достоен изход. Пречката е фюрерът. Започва серия заговори, довели до провалената по чудо операция "Валкирия".

И в Москва през 2016 г. всички началници точно толкова добре разбират всичко. Включително и фюрерът. Той, нашият, също е хибриден: някъде е добрият Хитлер, другаде е малко и граф Щауфенберг (един от основните организатори на заговора за убийството на фюрера - бел.ред.), борещ се с нацизма. Хитлер е бил човек на свръхидеите, категорично не приемащ нито победената Германия, нито себе си в победената Герамния. Такава Германия в неговите представи не е имала право да съществува. А духовният лидер на "Руския свят" за щастие е богат човек и за него е важно да запази в някакво качество своята собственост върху властта в страната и след хибридната й капитулация. Но, за да се случи повече или по-малко приличен вариант на капитулация, Хитлер трябва да бъде убит. И му се налага сам да се превърне в Клаус Шенк фон Щауфенберг. Няма кой друг.

Вижте как внимателно по един и същи модел му шият мундира на заговорник верните слуги П. и С. (цитатите по-долу са от изказване на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков и от материал на телевизионната водеща Ксения Собчак – бел.ред.):

    "От Кремъл заявяват, че срокът за възобновяване на операцията на руската авиация в Алепо зависи от действията на терористите. Така е решил президентът на страната Владимир Путин. Режимът по прекратяване на операцията на руските Военно-космически сили продължава. Решението е взето в съответствие с позицията на президента Путин. Ако бунтовниците не прибегнат към активни настъпателни действия, то президентът Путин смята за целесъобразно да продължи този режим, в хода на който руските Военно-космически сили няма да нанасят удри на изток по Алепо".

    "Владимир Путин винаги е бил авторитарен управник, но не по-малко приемлив за интелектуалците и дори, смея да кажа, модерен...;

    Разбира се, той не може да не се дразни;

    На него, здравомислещият човек, съвсем не му се иска;

    Владимир Владимирович и по-рано се чувстваше достатъчно неловко;

    По природа той никога не може да престъпи тази граница;

    Това винаги му се е отразявало тежко;

    И, разбира се, той усеща сериозен дискомфорт".

За вътрешния и особено за външния потребител се изгражда светлия образ на дълбоко законспирирания антифашист във фашисткия лагер, единственият европеец в азиатската Орда, а хитлеровските атрибути на режима се прехвърлят на господата генерали Шойгу (военният министър) и Герасимов (шефът на Генщаба), настояващи за безпощадни бомбардировки на Алепо, както и на одиозни „културни дейци“ като г-н Залдостанов (водач на мотоклуба "Нощни вълци").

Що се отнася до ролята на г-жа С., тук въобще имаме класически шекспиров сюжет: дъщеря от благородно семейство служи като пиарка за особени поръчки на краля – убиецът на баща й.

В същото време делегации на руската "мислеща общественост" – т.нар. неофициална дипломация, на вълни заливаха САЩ по време на президентската кампания, за да обсъждат с Вашингтон условията на хибридната капитулация. Преговорите се водеха с хората, близки до бъдещата администрация на Хилъри Клинтън. При цялата си симпатия към пропутинските и антинатовски щуротии на Тръмп и въпреки цялата информационна поддръжка по линия на Уикилийкс, никой в Кремъл не залагаше сериозно на него.

От различни източници са ми добре известни детайлите на тези консултации. Изходният списък на различните кремълски посланици бе един и същ: от Донбас ние постепенно ще изпълзим, но Крим е наш, там е нашият сакрален Херсонес (най-западната точка на Севастопол), за Прибалтика никога не сме и мислили, това са вашите русофобски измислици; Сирия не ни трябва нито на нас, нито на вас, тя така и така се разпада, за нас нека да остане алевитският анклав с военно-морската база; донбаските санкции да паднат, а кримските не ни вълнуват особено.

Късно вечер в бара са ставали и някои волности: най-изтъкнатите членове на руската делегация не изключвали възможността за дългогодишни тежки преговори с Украйна за съвместно владение на Крим, а най-разюзданите възклицавали отчаяно и обречено: "Та ние тоя Киев за два часа ще го превземем!" Каква е била реакцията на американската страна, представляваща лагера на Клинтън? Разполагаме с уникален документ, даващ ни отговор на този въпрос. Във вестник "Комерсант" на 8 ноември беше публикувано интервю с Майкъл Макфол (бивш американски посланик в Москва) за отношенията между Русия и САЩ при бъдещата администрация на Клинтън. Майкъл бърка в своята прогноза за изборите, но не в това е работата. Ние всички сбъркахме.

Ето най-важния абзац от това интервю: "Преди всичко смятам, че презареждането е възможно. Но, само ако Владимир Путин промени своята политика. Защо винаги американците трябва да променят своята политика? Защо Путин да не промени нещо? Например, да се яви по телевизията и да заяви: "Ще изтеглим сепаратистите от Източна Украйна и ще възстановим границата й". Това би оказало невероятно позитивно влияние върху руско-американските отношения“.

От това според мен става ясно, че московската заявка за хибридна капитулация е била приета като основа за взаимно разбирателство. Но без измама: изтегляне от Донбас значи изтегляне от Донбас.

Какво ще се промени за Путин в резултат на победата на Тръмп, продължаващ все още упорито да повтаря кремълската мантра за необходимост от съвместна борба с "Ислямска държава"? Сблъсквайки се с яростната съпротива на глобалистите и левите в пресата и по улиците, Тръмп едва ли ще тръгне към сериозни разногласия във външната политика с традиционните републиканци, победили на изборите и в двете камари на Конгреса. Същите тези републиканци, които приеха Закона за подкрепа на Украйна и искащи от Барак Обама да продаде на Киев смъртоносно оръжие. Още повече, че по ключовите за Тръмп въпроси, които му донесоха и победата – миграцията, системата за здравните застраховки и загубата на работни места, те с ентусиазъм подкрепят избрания президент и заедно с него дружно ще демонтират наследството на Обама.

Предстоящите назначения на външнополитическите постове ще изяснят ситуацията. Но във всички случаи фундаменталните стратегически причини за поражението на "Руския свят" в Четвъртата световна война, няма да изчезнат. Еуфорията от 9 ноември в Думата и по руските телевизионни канали по повод поражението на Клинтън беше точно толкова адекватна, колкото и ликуването в бункера в Берлин през април 1945 г., предизвикано от новината за смъртта на Рузвелт.

И накрая. Последните два месеца до инаугурацията на новия президент на 20 януари 2017 г. ще бъдат период на пълна парализа за деморализираната администрация на Обама. И у все още недоубития вътрешно путински Хитлер непременно ще се появи съблазън да използва това време за промяна на ситуацията. Преди всичко в Сирия, а от там - не на шега, може би и в Украйна. За да получи допълнителни козове за договаряне с Тръмп. С подобно поведение той може само рязко да влоши параметрите на хибридната капитулация и вътрешният Щауфенберг ще трябва да доведе операция „Валкирия-2“ до края. В силата на обстоятелствата има непреодолима сила, както настоятелно повтаря напоследък един осведомен вътрешен източник от Кремъл.

----

* Андрей Пионтковский е политически експерт. Материалът му е публикуван в сайта на Радио "Свобода", откъдето го препечатваме с незначителни съкращения. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.