На заседание на Националния съвет на БСП в събота Георги Гергов, бизнесмен и член на Изпълнителното бюро на партията подаде оставка от ръководството на партията.
 
Предишната вечер лидерът Корнелия Нинова обяви в обзорното политическо предаване на БНТ „Панорама“, че е поискала тази оставка, но не я е получила. И затова ще я постави на гласуване на пленума. Пленум, на който Гергов влиза в бойно настроение и с думите: „Оставка ли? Няма ненаказано добро!“, с които ясно казва на всеослушание пред медиите, че е допринесъл за избирането на Нинова на председателския пост. Но после настъпва обрат – Гергов отстъпва. И пак обяснява пред журналистите: „Подадох оставка, за да не създавам конфронтация в БСП, нe очаквайте да заливам партията с помия или да вадя нещо срещу нея. Само някой да не си въобразява, че аз съм непартиен човек и ще правя глупости!“
 
Това е, което се случи. Останаха въпросите:
 
Какво постигна лидерът на БСП Корнелия Нинова с изгонването на Георги Гергов?
Какво означава за социалистическата партия фактът, че Георги Гергов е бил член на ръководството ѝ и, че вече не е?
И сега, след като „Анушка вече е разляла олиото“, накъде?
 
В понеделник сутринта се разнесе новина, че Георги Гергов ще даде пресконференция в Пловдив. Но после се оказа, че става дума за редовната сбирка на шефовете на общинските структури при областния председател, какъвто е той. И, че пресконференция след това няма да има. А-ха отново да удари гръм, но небето се разведри.
 
След интервюто на Гергов в „Канал 3“ в неделя остана усещането, че той няма да си остави магарето в калта. Че, например, след като веднъж е заговорил за записи, ще ги извади. Че ще разкаже за зависимости на самата Нинова.
Но най-вече, остана усещането, че Георги Гергов не осъзнава защо е „наказан“. Какво толкова е свършил – пил е едно кафе в офиса си?! Следователно – нападнат е безпричинно и има право на отговор!
 
Заради всичко това предчувствието за война не напусна БСП.

Пловдивската организация е смятана за крепост на Георги Гергов. И, ако има война, тя ще пламне оттам. Но на конгреса на БСП през май, когато и Гергов бе сред кандидат-председателите, делегатите от Пловдивско бяха 63, а само 40 го подкрепиха!  Следователно, партийните организации не са „крепостни“!  

Моментът е удобен да се разбере какво мисли партията сега, защото трябва да бъдат сменени 19 областни и общински председатели, станали вече депутати. На събранията ще стане ясно обикновеният социалист смята ли, че Корнелия Нинова е права или мисли, че тя е пренавила пружината. Как вижда постъпката ѝ – като действие на силен лидер или като на човек, който много иска да изглежда силен.

Вече е ясно как мисли Националният съвет. Той застана зад нея.
На пръв поглед изглежда странно, че Янаки Стоилов, който би трябвало да е обиден на Корнелия Нинова за това, че не е депутат, я подкрепи. Той се изказа категорично против тези, които „по места са в политическа и икономическа коалиция с нашите опоненти“. Членовете на Националния съвет са 181, от Лявото крило са трийсетина, но те винаги са били категорично против смесването на бизнес и политика. И Георги Гергов никога не им е бил любимец.
Голяма част от партията, която не принадлежи организационно на Лявото крило, също иска да "изгони търговците от храма". И разсъждава като депутата Таско Ерменков, който слага въпроса ребром - „ние сме партия, а не група за бизнес интереси!“

Казват, че на закритото за медиите заседание на пленума само Атанас Мерджанов се изказал в защита на Георги Гергов. Това не направил дори Димитър Дъбов, който седял до него. Не станал никой от Бургаската организация, в която Гергов има позиции. Бившият председател Михаил Миков няма причини да подкрепя Гергов, заради "приноса" му за неговата загуба в лидерската битка на конгреса. Но вместо за отмъщение да сложи още дърва в огъня, той се изказал витиевато. В столетницата умеят да разчитат подобни послания и го разшифровали като подкрепа за Нинова, не за Гергов.

Точно това настроение в залата явно е усетил и самият Георги Гергов. И затова е предпочел да подаде оставка, преди въпросът да бъде поставен на гласуване и да получи унизителните двадесетина гласа в своя подкрепа на пленума.
 
Проблемите обаче остават.

Още повече, че самата Корнелия Нинова даде повод да се говори за преплитането на бизнеса и политиката в БСП в момента на избирането си. С факта, че сложи Георги Гергов в Изпълнителното бюро. Както той сам казва – аз съм отдавна в партията. Но, след като е отдавна, защо сега трябваше да влиза в Изпълнителното ѝ бюро?
 
Въпреки всичко в БСП знаят, че или вървят с Корнелия Нинова, или приключват като партия, защото ако оставят да говорят обидите, дрязгите и нереализираните амбиции, ще пламне пожар, който може да се превърне в погребална клада за столетницата.
 
Но това не означава, че подкрепата за Корнелия Нинова е безусловна и безпрекословна. Че темата за зависимостите е затворена. Както стана дума, самата Нинова я отвори широко с постъпките си. Тя самата създаде атмосфера, в която да се пита за договорките преди конгреса, на който бе избрана. Стефан Данаилов спомена за „този, този и онзи“, но в столетницата говорят с имена „Кирил Добрев, Драгомир Стойнев, Красимир Янков“. Както и – „те се надяваха да станат министри, а сега искат и да ги извадят от Изпълнителното бюро, защото са станали депутати“. И около тях витае духът на бизнеса. Въобще, не само Георги Гергов е част от разговора „бизнес и политика“ в социалистическата партия. Директно или не, мнозина питат самата Нинова не се ли е срещала с бизнесмени? Само тя ли има право на такива срещи? Какъв е критерият, че един бизнесмен е от „добрите“, а друг от "лошите"?

Когато става дума за затаилите обида, има поне два такива лагера: на дългогодишните депутати, които трябваше да направят крачка назад (те са известни и малко на брой, обикновено се цитират имената на Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Георги Божинов, Михаил Миков и Янаки Стоилов) и на кандидат-депутатите, които не получиха мястото в листата, което смятаха, че заслужават (тук бройката е неизвестна, но със сигурност много по-голяма).

Ако Георги Гергов бе разпалил война, тези лагери щяха да дадат войници за нея.

Така че съзнава това или не, но с оставката си, Георги Гергов помага на Нинова. Защото ето как би изглеждала сцената отстрани: за теб говорят в медиите, предизвикваш недоволството на председателя, защото забъркваш партията в обществена интрига и затова той иска твоята оставка.
Днес е Гергов, утре може да бъде друг. Интригите нямат почивен ден и не си взимат отпуска. Историята сочи, че под знака на "пречистването" са ставали много бели. Кой ще къде е линията, до която огънят чисти и след която започва да изпепелява?

И на всяко заседание на Националния съвет на БСП ли ще я карат така? Председателят ще се изправя и ще иска нечия оставка, плашейки със своята? Това няма ли да породи въпроса кой е следващият?
Когато показно си взел една глава, трябва ли да продължиш по същия начин? Такава кървава жътва свършва зле. Най-малкото, престават да ти вярват най-близките. Престават да работят за теб, защото са заети с това да мислят не са ли сгафили някъде и няма ли да ги отстрелят. И вървейки по този път, когато председателят има нужда от подкрепа, не я получава.

Истинска, силна подкрепа могат да дадат само силни, знакови личности. Тези, които казват: „Да, шефе!“ вместо добър ден, не вършат работа, когато стане напечено.
 
Със сигурност, Корнелия Нинова трябва да продължи напред с реформите в БСП. Река, която не тече, се превръща в блато. Но трябва да смени стила „кавалерийска атака“. Мина му времето. Тя се доказа като силен, решителен лидер, който може да действа бързо, без да се колебае. Но вече трябва да усвои тънкостите на политическата игра, в която търсенето на баланси е ключов момент.

В противен случай може да се окаже заобиколена от поддакващи хора в партията, които да не бъдат атакувани в медиите, защото медиите просто не ги забелязват.
Но как с такива хора ще победиш на избори?
А, ако победиш, как ще управляваш?

"Епицентър"