1) Не мога да гласувам за Радев. Позициите му нямат много общо с европейска партия - лява или дясна: за Крим, бежанците, НАТО, агентите от ДС и т.н. Настоящата външна политика е определено по-добра от посоката, която той сочи, ако изобщо сочи нещо;

2) Оставането вкъщи или негласуването за никой е глас за Радев - нито повече, нито по-малко;

3) Избирането на по-малкото зло е рационално задължение: както да избереш да ти откраднат чистачките, а не гумите с джантите. (Разбира се, изборът на по-малко зло не оправдава съучастие в престъпление. Но все пак гласуването за един или друг не е чак с такъв криминален статус у нас. Това е по повод на бележката на Дайнов за руските дисиденти, които са отказвали да съучастват на престъпен режим);

4) Подкрепата за Цачева е подкрепа и за Борисов - нито повече, нито по-малко;

5) Такава подкрепа не може да се базира на някаква "лоялност към дясното", защото самият Борисов не страда от подобен предразсъдък. Трябва да си наивен мазохист, за да си лоялен към някой, който повече от година се опитва да те смаже политически. Така че Жозеф Дол трябваше да се намеси още декември миналата година, когато гонеха Христо Иванов и насъскаха след него и Радан Кънев "Праспрес". Днес фразите за "ЕНП солидарност" звучат кухо;

6) Много вероятно е, обаче, дори и Цачева да бъде избрана, да има предсрочни избори най-късно напролет. Ако не бъде избрана, те са почти сигурни. И в двата случая е по-добре служебното правителство да не бъде съставяно от Радев;

7) Цачева - по неволя или не - се позиционира доста вдясно в последните си изяви. Казаната дума не е кой знае какво, но все пак има значение;

8) Дори и да се гласува за Цачева, вероятност Радев да спечели има и то не малка. Но пък да не гласуваш, за да си с евентуалния победител, е комформистка и не много полезна в случая стратегия. Може да се окаже, че си подкрепил Щирлиц, за да падне Борисов (а второто така или иначе най-вероятно ще се случи);

9) Нови предсрочни избори са проблем за страната, но без тях трудно ще се мине. Борисов положи изключителни усилия да реабилитира ДПС и БСП след провала им с Орешарски - от покриването на Пеевски, през запазването на ДПС капиите в съдебната система и медиите, до избора на Мая Манолова за омбудсман и Ирина Бокова за кандидат за ООН. Тази реабилитация се оказа толкова успешна, че те вече са готови за Костинброд 2 и даже си имат нов Бареков, по нищо не отстъпващ на оригинала;

10) Има остра нужда от ново начало в дясно. Задаващата се криза го прави неизбежно. Задачата на това центристко дясно е да предотврати фашизацията на едно гражданство, доведено до страхова психоза от националпопулистите, както и да гарантира принадлежността ни към Европа и цивилизования, икономически развит свят. Хората трябва да бъдат чути, част от техните страхове и притеснения са абсолютно валидни. Но и има остра нужда от лидерство, посочване на пътя, убеденост в собствените възможности. Енергията от 2013 г. беше пропиляна и сега топката е в полето на местната "сборная". Време е за интелигентна защита и мъдро изчакване на първия им автогол. А той няма да закъснее, макар че едва ли ще е със задна ножица от центъра (както с назначението на Пеевски в ДАНС, по сполучливата метафора на Кънчо Стойчев). При всички случаи защитната игра изисква както правилна дългосрочна стратегия, така и умела тактика на предотвратяване на най-големите опасности.

Коментарът на Даниел Смилов е написан за Клуб Z.

Снимка: Веселин Боришев, Клуб Z